Вирусните инфекции атакуват сърцето дори без тежки симптоми. България е на

Вирусните инфекции нападат сърцето даже без тежки признаци. България е на нежеланото първо място в Европейския съюз по преждевременна гибел от сърдечносъдови болести, сочи статистиката. Това е повода всяка година у нас живота си да губят приблизително 160 души на 100 000
население под 65-годишна възраст.
Всеки пети пълновръстен в България е със сърдечносъдови проблеми или диабет. Причината е, че тези болести се неглижират от обществото. А това води до тежки диагнози, като сърдечна непълнота, исхемична болест, инфаркт или инсулт. В интервала на множеството вируси, които циркулират, особено за „ Марица “ кардиохирургът  доктор Тихомир Христов показва какви рискове крият вирусите за болните от сърдечносъдови болести и какви провали може
да нанесе всеки от най-популярните вируси.
Пациентите  със сърдечносъдови заболявания  са във високорисковата група, когато става въпрос и за вирусни инфекции. Те са по-податливи на по-тежките форми на протичане на заболяването и по тази причина не би трябвало да се подлагат на епидемиологичен риск.

Вирусните инфекции са най-разпространените болести през студените месеци на зимния сезон както при възрастни, по този начин и при деца. Обичайната им локализация са горните дихателни пътища, само че могат да обиден и долните отдели на дихателните пътища, като трахея, бронхи и бял дроб. Пациентите оповестяват нормално за хрема,
раздразнение в носоглътката и суха кашлица.
Гореспоменатите признаци са съпроводени от общи недоволства като:  изнемощялост, която може да е изразена в друга степен,  изпотяване, главоболие и липса на вкус. Обичайно следената температура в раните стадии на болестта са в диапазона от субфебрилитет до 38.3 градуса по Целзий. Най-често изолираните вируси при пациенти с остри прояви на респираторни инфекции са грипен вирус вид А и В, риновируси, цитомегаловируси, коксаки вируси от група Б,
рубеола, респираторни аденовируси и коронавируси.
Вирусните инфекции обострят всички хронични болести, но също по този начин могат да провокират нови, изключително при пациенти с полиморбидност или имунен недостиг. Вирусните инфекции могат да повлияят на нашето сърце по разнообразни способи. Те могат да отключат ново заболяване или да потенцират подлежащо.
Грипният вирус е два вида А и В.
Той повлиява имунната <210> система, като я отслабва и понижава нейните качества да се оправя с навлезлите бактерии, с които нашето тяло е в непрестанен контакт. Това е и повода бактериалните инфекции да са преди всичко като затруднение след прекарана грипна зараза. Вирусът на грип  въздейства отрицателно на положението на кръвоносните съдове, както и на намиращите се в тях плаки, чрез възпалителните реакции на самия вирус.
В редки случаи вирусната зараза може да
засегне кръвоносните съдове на сърцето. При настъпило сходно затруднение има заплаха от изострен коронарен синдром, което е тежко затруднение на грипната зараза. Рискът от увреждане на сърцето е най-голям при хора, генетично предразположени към сърдечносъдови болести, и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.
Риновирусът е необятно публикуван по целия свят.
Заболяването се популяризира по въздушно-капков път, визира конюнктивите и горните дихателни пътища. Характеризира се с дребен инкубационен интервал, който варира от няколко часа до няколко дни. Възможно е и предаване на болестта по контактно-битов път.

Цитомегаловирусите имат няколко представители, които са необятно публикувани при хората. Тази група включва вирусите на херпес симплекс, варицела зостер и вируса на Епщайн​-Бар. Статистически в 50 %
от изследваните хора на над 40-годишна възраст
е открито съществуването на цитомегаловирус. Обикновено в организма цитомегаловирусите са в латентно положение и са безвредни, само че може да провокират инфекции, в това число вирусна зараза, засягаща сърцето. Вирусите от тази група се предават посредством обмяна на течности от инфектиран на здрав човек.

Коксаки виру​сите от група В, като се изключи че предизвикват грипна зараза, се сочат за главните вируси, които предизвикват миокардит. Миокардитът е инфектиране на междинния мускулен пласт на сърцето. Обикновено недоволствата от инфекцията продължава към седмица.
Симптомите са сходни с другите вирусни инфекции.
При засягане на сърцето се следят прояви на тресчица, болежка в гърдите, зной, отмалялост. Ако вирусът нападна сърцето, продължителността на болестта е по-дълга. Заболяването може да провокира трайни увреждания на сърцето, изключително в случай че рецидивира. Предаването на коксаки вирусите става по фекално-орален и контактно-битов път.
Рубеолата се провокира от РНК вирус.
Предава се по въздушно-капков път, като прониква през лигавицата на дихателните пътища. Вирусът на рубеола не е мощно инфектиран, най-вече се популяризира в детска възраст. Проучванията демонстрират, че множеството хора, изследвани след 25-годишна възраст, имат имунитет, което значи, че са се срещали с вируса в детска възраст. Вирус​ът на рубеола може да засегне и сърцето, като провокира миокардит. Заразяването е доста рисково при бременни дами. Наличието му може да
докара до тежки малформации на плода или до аборт.
Аденовирусите са причина за чести огнищни инфекции, макар че през зимните месеци честотата им се покачва. Те провокират в огромен % респираторни болести и вирусен конюнктивит. Вирусът се популяризира посредством пряк контакт, чрез кашляне или кихане. Човек може да се болести също и посредством контакт със инфектирана повърхнина или изпражнения. Симптомите не се разграничават от тези на баналната простуда. Води до опцията за развиването на
вирусен миокардит при деца и възрастни.
През последните няколко години, поради пандемичната конюнктура, се рапортуват серия от разнообразни изследвания, които потвърждават връзката сред ковид и  развиването на вирусен миокардит. Смята се, че повода е непосредствено вирусно увреждане на миокарда, както и бурната имунна реакция на организма.
Голяма част от вирусните инфекции,
които засягат сърцето, не провокират тежки признаци, инфекцията може да бъде неглижирана или неразпозната. Повечето пациенти оповестяват за болежка в региона на гърдите, съпроводена от зной, отмалялост при всекидневно физическо натоварване, болежка по мускулите и ставите, като постоянно пациентите я разказват като при мускулна тресчица след натоварване, нарушавания в сърдечния темп, субфебрилни положения до фебрилитет. При по​-тежките случаи – до рисково високи температури и тресчица, възпалено гърло. Някои пациенти оповестяват
за синкопи или загуба на схващане.
Респираторните инфекции усилват риска от венозна тромбоза или белодробна емболия. Въпреки че вирусните инфекции са сезонни, последствията от затрудненията им са много тежки и в някои случаи –  инвалидизиращи. Пациентите, страдащи от вирусен миокардит, оповестяват, че имат гръдна болежка, зной, отмалялост при физически натоварвания. Ако болестта се развие при пациент с голям брой съпътстващи болести, има риск от развиването на кардиогенен потрес, което е животозастрашаващо положение и изисква незабавна хоспитализация. Перикардитът е друго затруднение от прекарана или недоизлекувана вирусна зараза. Симптомите са болежка
в региона на гърдите, тежест, зной, фебрилитет.
Лечението на вирусните инфекции включва разнообразни подходи според от стадия на болестта. В началото се предлага пациентите да съблюдават постелен режим, симптоматично лекуване, включващо температуропонижаващи медикаменти, имуностимулатори и витамини за предварителна защита на затрудненията.
Ако признаците не отшумят за няколко дни
до седмица и положението на пациента се задълбочава със сърдечна симптоматика, е належащо да се извърши консултация с кардиолог. Ако се откри засягане на сърцето, пациентът е редно да бъде приет в болница. В болнични условия ще се проведат редица профилирани проучвания, като лабораторни проучвания, ЕКГ, ехокардиография, рентген и ядрено-магнитен резонанс, които ще
дадат ясна картина за степента на засягане.
Д-р Тихомир Христов е приключил Медицинския университет в София през 2015 година През 2021 година придобива компетентност „ Кардиохирургия “. Работил е като непринуден помощник в университетската болница „ Проф. доктор Александър Чирков “ от септември 2014 година до ноември 2015 г. Назначен е като доктор ординатор в същата клиника през декември 2015 година,
а от януари 2016 година е причислен като специализант.
Участвал е в разнообразни конгреси и конгреси като преподавател. Той е  съавтор на доста публикации, оповестени в български списания.  През 2022 година е отличен с премията „ Млад доктор с най-голям професионализъм “  на  УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “.